ПОКАНА: Добро-творческа акция за прибиране на лимец в село Вировско - тази събота, 30 октомври 2010

Някъде там, на 130 км. от София, в китното село Вировско, близо до Враца, има една нива, с много любов засята с лимец - био-сетрифициран лимец - раснал под небето, звездите, заедно с вятъра и облаците, чист от химикали и груба човешка намеса. Сигурно сте чували - от лимец се прави изначалния хляб на древността. Див и устойчив по природа, лимецът лекува и най-тежките болести, връща силата в човека, помага да възстановим хармонията със себе си и ни свързва със силата на природата.

Тази нива с 5 дка. лимец, е била засадена с много любов и грижа от Ели и нейното семейство. Трябвало да бъде ожъната с машини още преди 5 седмици. Но сигурно сте чули - да правиш био-земеделие в България е изключително тежка задача, понякога просто не издържаш на изпитанията на безкрайната бюрокрация и човешкото неразбиране.

И така - нивата с лимеца останала неожъната, а Ели плакала там на полето и си тръгнала със счупено сърце... защото иде зима, и няма начин скъпоценните зърна да бъдат събрани.

Освен ... ако не стане чудо.... ако не направим чудо :)

Ето така - ако се съберем шепа човеци (може и с децата), и отидем този уикенд - може би последния топъл и слънчев.... и навлезем в нивата не с машини, а със сърпове в ръце.... да ожънем и съберем лимеца (този уникален сорт пшеница пред чийто лечебни свойства дори фараоните са се прекланяли) по онзи древен начин... със сърп в ръката, стъпили здраво на земята, и правейки онова движение на жътва, при което човекът неизбежно се привежда към Земята - при всяко замахване със сърпа... поклон към майката земя, която ни храни.

Как се прави това? Какво е онова магическо движение, с което жънем житните класове и ги оформяме в снопове? Как се чувства човек, когато приведен към земята събира зърното, с което се храни? Какво е усещането след успешно извършената работа? Какъв е вкусът на хляба, за който ти сам си работил? Не зная... тези от вас, които дойдат в събота - ще научат... и сигурни сме, че това ще бъде преживяване не само за ръцете, но и за душата.

Може би лимецът на Ели трябва да бъде събран от хора, а не от машините, защото така трябва.... заради нас самите, заради живота, който живеем :) кой знае ...

Не изпускайте един уникален шанс да се научите да жънете със сърп, или да научите останалите :)

Кой - ако не НИЕ, и кога - ако не СЕГА :)

Среща: събота - 30 октомври 2010

Час: 8:30 сутринта

Място: спирката на автобус 120 пред Румънското посолство, Ситняково

За контакт: 0895 784 704 - Ели

Носете си: толите дрехи, гумени ботуши, ръкавици за работа, вода за пиене, доброто настроение и приключенския дух

Ние ще се погрижим: за пикника, храната и бензина

Транспорт: денят е кратък, затова ще пътуваме с коли - така че всяка помощ с автомобили е добре дошла. Ако идвате с личен автомобил е добре да не сте заредили - ще минем заедно през бензиностанция, за да заплатим горивото на всички коли заедно.

За да е по-лесно да се разпределим по колите, моля да потвърдите вашето участие на е-мейл: [email protected]

Ако се съберем група от 10 - 15 човека, ще успеем да приберем целия лимец за по-малко от ден.

Прогнозата е за прекрасно есенно слънчево време, така че - действаме :)

 * * *

Ели: "Елате, заедно ще се докоснем до духът и силата на най-древното жито на земята, изпратено ни от Творецът, да ни придружи във времето, за да ни дава сила и здраве, настроение и хармония. Хлябът от лимец е като жив - разказва ти за миналото, дава ти много в настоящето и ти открехва да видиш бъдещето!"

Историята на Ели: ще я научите от самата нея, ако дойдете, за да помогнете. Историята на една жена, осмелила се да засади ЛИМЕЦ - зърното на древните траки, хлябът на фараоните, последната храна на Христос...